Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 40

Римския нос се приближи до офицерите; той седеше на коня си с лице към Стареца с гръмотевицата и го гледаше право в очите.

— Война ли искате или мир? — запита Ханкок остро.

— Не искаме война — отговори Римския нос. — Ако я искахме нямаше да дойдем толкова близо до големите ви топове.

— Защо не дойдохте на съвета във форт Ларнид? — продължи Ханкок.

— Конете ми са слаби — отговори Римския нос — пък и всеки, който идваше при мен, ми разказваше различни неща за твоите намерения.

Високия бик, Мечока и Сивата брада се бяха събрали наблизо. Те бяха загрижени, защото Римския нос се държеше някак прекалено спокойно. Мечока се обади и помоли генерала да не разрешава на войниците си да се приближават повече до индианския лагер.

— Не можахме да задържи жените и децата си — каза той. — Те бяха изплашени, избягаха надалеч и няма да се завърнат. Те се страхуват от войниците.

— Трябва да ги върнете — заповяда рязко Ханкок — и аз очаквам да го сторите.

Когато мечока се обърна назад съкрушен, Римския нос тихо му нареди да отведе вождовете обратно до индианския фронт.

— Ще убия Ханкок — каза той.

Мечока сграбчи юздата на коня му, отведе го настрана и го предупреди, че това сигурно ще доведе до изтреблението на цялото племе. Вятърът се засили и вдигаше пясък, който затрудняваше преговорите. След като заповяда на вождовете да тръгнат веднага да върнат жените и децата си, Ханкок обяви съвета за приключен.

Макар че вождовете и воините се отправиха покорно по посоката, в която бяха поели жените и децата им те не ги доведоха обратно, нито пък сами се върнаха. С нарастващ гняв Ханкок изчака ден-два. После заповяда на Къстър да поведе кавалерията си след индианците и придвижи пехотата си към изоставения лагер. Вигвамите и вещите в тях бяха методично описани, след което всичко бе изгорено — 251 вигвама, 962 наметала от бизонска кожа, 436 седла, стотици ласа, рогозки и прибори за ядене и друга всекидневна употреба. Войниците унищожиха всичко, което индианците притежаваха, с изключение на мустангите, които воините яздеха, и одеялата и дрехите на гърба им.

Безсилната ярост на воините кучета и техните сиукски съюзници при опожаряването на селата им избухна по прериите. Те нападаха пощенски станции, изскубваха телеграфни жици, атакуваха лагерите на работниците по железопътната линия и блокираха движението по пътя край Смоуки Хил. Овърленд Експрес издаде заповед до служителите си: „Ако индианците се приближат дотолкова, че могат да бъдат обстрелвани, стреляйте. Не ги жалете, защото и те няма да ви пожалят, генерал Ханкок ще защитава вас и собствеността ви.“ Войната, която генерал Ханкок дойде да предотврати, сега сам глупаво ускоряваше. Къстър и неговият Седми кавалерийски полк препускаха от форт на форт, но не намериха индианците.

„Съжалявам, че трябва да го кажа, но походът на генерал Ханкок не донесе нищо добро, напротив — предизвика много злини.“ — писа служителят от Бюрото по индианските въпроси Томас Мърфи до комисаря Тейлър във Вашингтон.

Черните мустаци Санбърн информира министъра на вътрешните работи: „Операцията на генерал Ханкок беше толкова пагубна за обществения интерес и в същото време ми изглежда толкова безчовечна, че смятам за редно да Ви съобщя възгледите си по въпроса… За една могъща нация като нашата, воденето на война с няколко разпръснати номади при такива обстоятелства е изключително срамно зрелище, безподобна несправедливост, едно крайно отблъскващо престъпление за цялата нация, което рано или късно ще навлече върху нас или нашите потомци божия гняв.“

В доклада си до министъра на войната Стентън Великия воин Шърман изрази друго мнение:

„Моето становище е, че ако на петдесет индианци бъде дадена възможност да останат между Арканзас и Плат, ще трябва да охраняваме всяка пощенска станция, всеки влак и всички групи железопътни работници. С други думи, петдесет враждебни индианци ще държат в мат три хиляди войници. По-добре е да ги изведем от тези земи колкото може по-скоро; и няма голяма разлика дали ще ги придумат комисарите по индианските въпроси, или ще ги избием.“

Висшите правителствени органи внушиха на Шърман да се опита да придума индианците с мирна комисия. Така през лятото на 1867 г. той образува комисия от Тейлър, Хендерсън, Тапан. Санбърн, Харни и Тери — същата група щеше да се опита да сключи мир с Червения облак във форт Ларами по-късно през есента (виж предната глава). Ханкок бе отзован от прериите и войниците му бяха разпределени по фортовете край пътищата.

Новият мирен план за южните прерии включваше не само шайените и арапахите, но и кайовите, команчите и прерийните апачи. Всички тези племена щяха да бъдат настанени в един голям резерват на юг от река Арканзас и правителството щеше да им даде стада добитък и да ги научи на земеделие.

Медисин Лодж Крийк, на шестдесет мили южно от форт Ларнид, беше мястото на мирния съвет, а заседанията щяха да се състоят в началото на октомври. За да се осигури присъствието на всички значими вождове, Бюрото по индианските въпроси струпа подаръци във форт Ларнид и изпрати няколко внимателно подбрани куриери. Джордж Беят, който сега работеше като преводач при Високия вожд Уинкуп, бе един от пратениците. Без затруднение той убеди Черния котел да дойде. Малкия гарван от арапахите и Десет мечки от команчите също бяха готови да пътуват за съвета до река Медисин Лодж Крийк. Но когато Бент отиде в лагерите на воините кучета, той установи, че водачите им нямат желание да го изслушат. Стареца с гръмотевицата ги бе направил бдителни при срещите им с войнишките вождове. Римския нос направо заяви, че няма да дойде при Медисин Лодж Крийк, ако Великия воин Шърман е там.

Бент знаеше, а и комисарите знаеха, че Римския нос е ключът за всяко мирно споразумение с шайените. На военния водач сега се подчиняваха неколкостотин бойци от всички шайенски общности. Ако Римския нос не подпишеше договора, той би бил невалиден, що се отнася до мира в Канзас. Вероятно по предложение на Бент, Едмънд Герие бе избран да посети Римския нос, за да го убеди, че трябва да се яви в Медисин Лодж Крийк поне за едно предварително обсъждане. Герие, който бе преживял Сенд Крийк, бе женен за сестрата на Бент; Римския нос бе женен за братовчедка на Герие. С такива семейни връзки преговорите се улесняваха. На 27 септември Герие пристигна в Медисин Лодж с Римския нос и Сивата брада. Римския нос бе настоял Сивата брада да дойде като негов говорител; Сивата брада знаеше малко английски и преводачите трудно биха го заблудили. Наблюдателят Томас Мърфи, който ръководеше приготовленията, предшествуващи пристигането на комисарите, топло посрещна шайенските вождове, съобщи им, че за тях предстоящият съвет ще бъде особено важен и им обеща, че комисарите ще им осигурят хранителни припаси, ще им подадат ръце и ще подготвят добър път към мира.

— Само куче би се втурнало да яде храните ви — отговори Сивата брада. — Провизиите, които ни давате, ни разболяват. Ние можем да живеем от бизоните, но не виждаме главното, от което се нуждаем — барут, олово и капсули. Когато ни ги донесете, ще повярвам, че сте искрени.

Мърфи отговори, че Съединените щати подаряват муниции само на дружески настроените индианци и поиска да знае защо някои шайени са толкова враждебно настроени, че продължават набезите си.

— Защото Ханкок изгори селото ни — отговориха в хор Римския нос и Сивата брада. — Ние само си отмъщаваме за това.

Мърфи ги увери, че Великия баща не е разрешавал изгарянето на селото; Великия баща вече е преместил Ханкок от прериите заради извършените злини. Що се отнася до Великия воин Шърман, против чието присъствие Римския нос възразява, Великия баща също го е отзовал във Вашингтон. Накрая Римския нос се съгласи на компромис. Той и последователите му ще установят лагера си на Симарън на шестдесет мили оттук, ще следят съвета оттам и ако той им хареса, ще дойдат да участват.

Беше луната на променливото време, 16 октомври, когато край Медисин Лодж Крийк, в красива дъбрава от високи дървета започна съветът. Арапахите, команчите, кайовите и прерийните апачи стануваха край гористия бряг близо до седалището на съвета. Черния котел избра отсрещния бряг на реката. В случай на неприятности поне рекичката щеше да го отделя от двестате кавалеристи, които охраняваха комисарите. Римския нос и вождовете на воините кучета държаха бързоходци в лагера на Черния котел, за да се осведомяват за хода на мирните преговори. Тези бързоходци следяха Черния котел така, като и комисарите — те нямаха намерение да му разрешат да подпише лош договор от името на шайенския народ.