Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 68

Скоро след като Червения облак, Петнистата опашка и техните тетони се установиха в резервата си в северозападна Небраска, из белите поселища тръгнаха слухове, че огромни количества злато се крият в Блак Хилс (Черните хълмове). Паха Сапа, или Блак Хилс, бяха центърът на света, място на богове и свещени планини, където воините отиваха, за да говорят с Великия дух и да имат видения. През 1868 г. Великия баща смяташе хълмовете за безполезни и с договор ги даде завинаги на индианците. Четири години по-късно полите златотърсачи нарушиха договора. Те нахлуха в Паха Сапа, като претърсваха скалистите проходи и бистрите потоци, за да търсят жълтия метал, който ги подлудяваше. Когато индианците откриваха тези луди бели мъже в своите свещени хълмове, те ги убиваха или ги прогонваха. Към 1874 г. от алчните за злато американци бе вдигната такава врява, че армията получи заповед да извърши разузнаване в Блак Хилс. Правителството на Съединените щати не си направи труда да получи съгласието на индианците, преди да започне въоръженото нашествие, макар че договорът от 1868 г. забраняваше влизането на бели хора без позволението на индианците.

По време на Луната на червените череши повече от хиляда кавалеристи прекосиха прериите от форт Ейбрахам Линкълн до Блак Хилс. Това бе Седми кавалерийски полк, начело яздеше генерал Джордж Армстронг Къстър, същия Звезден вожд, който през 1868 г. бе избил южните шайени на Черния котел при Уашита. Сиуксите го наричаха Пахуска, Дългата коса, и понеже не бяха предупредени за неговото идване, те само наблюдаваха от разстояние как дългите колони кавалеристи в сини униформи и покритите с брезенти обозни фургони нахлуваха в свещената им страна.

Когато Червения облак научи за експедицията на Дългата коса, той протестира: „Аз не одобрявам навлизането на генерал Къстър и всичките му войници в Блак Хилс, защото това е страната на сиуксите оглала.“

Това бе също страната на шайените, арапахите и на другите сиукски племена. Гневът на индианците бе толкова силен, че Великия баща Юлисис Грант твърдо реши „да предотврати всяко нахлуване в тази страна, докато по закон и договор тя принадлежи на индианците.“

Но когато Къстър докладва, че хълмовете са пълни със злато „от корените на тревата надолу“, започнаха да се събират като летни скакалци групи от бели мъже, бесни да започнат копането и промиването. Пътеката, която обозните фургони на Къстър бяха прорязали в сърцето на Паха Сапа, скоро стана Пътя на крадците.

През онова лято Червения облак имаше неприятности с агента на резервата Дж. Савил за лошото качество на дажбите и доставките, които се отпускаха на оглалите. Червения облак бе потънал в грижи и не успя да схване какво всъщност значеше нахлуването на Къстър в Блак Хилс за сиуксите и по-специално за тези от тях, които напускаха всяка пролет резервата, за да ловуват и стануват до хълмовете. Като повечето остаряващи водачи Червения облак бе прекалено зает с дребни подробности и загубваше връзката си с по-младите от племето.

През есента след похода на Къстър сиуксите, които ловуваха на север, започнаха да се връщат в агенцията на Червения облак. Те бяха ядосани като стършели от нашествието в Паха Сапа. Някои говореха да се формира боен отряд против златотърсачите, които пъплеха по хълмовете. Червения облак изслуша тези думи, но посъветва младежите да бъдат търпеливи — той бе сигурен, че Великия баща ще изпълни обещанията си и ще изпрати войници да прогонят златотърсачите. През Луната на капещите листа обаче се случи нещо, което накара Червения облак да разбере колко ядосани бяха младежите му на войниците на Дългата коса. На 22 октомври агентът Савил изпрати няколко от своите бели работници да отсекат някой висок бор и да донесат дървото обратно в укреплението. Когато индианците видяха ствола да лежи на земята, те попитаха Савил за какво ще го използува. Пилон за знаме, отговори агентът — щеше да издигне знаме над укреплението. Индианците се възпротивиха. Дългата коса развява знамена в лагерите си в Блак Хилс — те не искат в агенцията си нито знамена, нито нещо друго, което да им напомня за войниците.

Савил не обърна внимание на протестите и на следващата сутрин разпореди на хората си да изкопаят дупка за пилона. След няколко минути се появи група млади воини с брадви, която започна да сече стълба на парчета. Савил им заповяда да спрат, но те не му обърнаха внимание и агентът отиде в канцеларията на Червения облак и го помоли да спре воините. Червения облак отказа — той знаеше, че воините само изразяват яда си по повод нахлуването на Дългата коса в Блак Хилс.

Савил кипна и нареди на един от работниците си да отиде на кон във Войнишкия град (форт Робинсън) и да повика рота кавалеристи на помощ. Когато видяха мъжа да язди към форта, демонстриращите воини отгатнаха намеренията му. Те се спуснаха към вигвамите си, въоръжиха се, боядисаха се за война и тръгнаха да пресрещнат кавалеристите. Сините куртки бяха само двадесет и шест, водени от един лейтенант. Воините ги обкръжиха, стреляха с пушките си във въздуха и издадоха няколко бойни викове. Лейтенантът (Емет Кроуфорд) не се изплаши. През големия облак прах, вдигнат от обикалящите воини, той продължи да води хората си към агенцията. Някои от по-младите воини започнаха да яздят съвсем близо, като блъскаха мустангите си в конете на войниците, за да предизвикат бой.

Този път към лейтенант Кроуфорд галопира за подкрепление не друга кавалерийска част, а един отряд сиукси от агенцията, водени от Младежа, който се страхува от конете си, син на Стареца, който се страхува от конете си. Индианците от агенцията разкъсаха обръча воини, образуваха защитен пръстен около сините куртки и ги отведоха до укреплението. Настроените за бой обаче се опитаха да подпалят укреплението и само убедителното красноречие на Червеното куче и на Стареца, който се страхува от конете си, спря безредиците.

Червения облак отново отказа да се намеси. Той не се изненада, когато много от протестиращите си събраха багажа, вдигнаха вигвамите си и потеглиха на север, за да прекарат зимата извън резервата. Те му доказаха, че все още са сиукски воини, които, не приемат нашествието в Паха Сана, Червения облак обаче все още не разбираше, че губи завинаги тези младежи. Те отхвърлиха водачеството му и щяха да го сменят със Седящия бик и Лудия кон, които никога не бяха живели в резерват и не бяха приемали подаянията на белия човек.

До пролетта на 1875 г. разказите за златото в Блак Хилс доведоха стотици златотърсачи нагоре по река Мисури и по Пътя на крадците. Армията изпрати войници да спрат хорския поток. Няколко бели бяха изгонени от хълмовете, но срещу тях не бяха приложени санкции съгласно закона и скоро те се върнаха, за да разработват участъците си. Генерал Крук (прерийните индианци го наричаха Трите звезди вместо Сивия вълк) претърси района на Блак Хилс и намери там повече от хиляда златотърсачи. Трите звезди учтиво ги осведоми, че нарушават закона и им нареди да се махат, но не положи усилия да осигури изпълнението на заповедта.

Разтревожени от златната лудост на белите мъже на несполуката на армията да опази територията им, Червения облак и Петнистата опашка отправиха сериозни протести пред държавните служители във Вашингтон. В отговор Великия баща изпрати комисия, за да преговаря с индианците „да се откажат от праната си върху Блак Хилс“. С други думи, дойде време да се отнеме още един къс земя, който беше отреден на индианците за вечни времена. Както обикновено комисията бе съставена от политици, мисионери, търговци и офицери. Сенаторът от Айова Уилям Алисън бе председател. Преподобният Самюел Хинмън, който от дълго време се опитваше да смени религията и културата на сантиите с християнството, бе главният мисионер. Генерал Алфред Тери представляваше военните. Джон Колинс, търговец във форт Ларами — търговските интереси.