Выбери любимый жанр

Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 64


Изменить размер шрифта:

64

Алвърд се слиса, но като разбра, че Самотния вълк говори сериозно, комисарят се зае с уморителните процедури по уреждане на среща със затворените вождове. Накрая губернаторът на Тексас с огромно нежелание се съгласи да предаде прочутите затворници под временния контрол на армията на Съединените щати. Един много наплашен кавалерийски командир пое охраната на окованите вождове в Далас, Тексас, на 9 септември 1872 г. и тръгна по суша към форт Сил. Кавалерийската охрана бе следвана от груби въоръжени тексасци, които горяха от нетърпение да спечелят слава, като убият Сатанта и Голямото дърво.

Когато керванът наближи форт Сил, командващият офицер така се разтревожи, че изпрати цивилен разузнавач да предупреди кавалерийския командир да отведе затворниците другаде: „Индианците тук, вън и около резервата на форт Сил… са мрачни, опасни и войнствени… Да се доведе Сатанта, техният главен боен вожд, тук в окови и да се очаква връщането му в щатския затвор да мине без неприятности (най-вероятно отчаяно сражение), би било почти невъзможно. Затова аз моля, въпреки че имате изрични заповеди за противното, да не ги водите тук, в резервата, а да ги отведете в крайната спирка на железопътната линия Мисури-Канзас-Тексас.“

Сега комисарят Алвърд трябваше да убеждава кайовите, че срещата със Сатанта и Голямото дърво е уредена в големия град Сейнт Луис. За да отидат там, обясни Алвърд, ще трябва да пътуват с фургони до железопътната линия и да се возят на Железния кон. С охрана от воини недоверчивата кайовска делегация пропътува 165 мили на изток до Атока, Индианската територия, крайна спирка на железопътната линия Мисури-Канзас-Тексас.

В Атока тази приличаща на комична опера история достигна върха си. След като пристигна там с делегацията на Самотния вълк, Алвърд получи писмо от кавалерийския командир, който му съобщаваше, че води Сатанта и Голямото дърво към железопътната гара, за да ги предаде в разпореждане на комисаря. Алвърд се разтревожи от подобна перспектива. Железопътната гара бе отдалечено място и комисарят се страхуваше, че ако Сатанта изведнъж се появи там, емоционалните реакции на индианците могат да направят положението неконтролируемо. Той спешно върна пратеника при кавалерийския командир с молба да задържи затворниците скрити в дъбовите гъсталаци, докато той изпрати делегацията на кайовите за Сейнт Луис.

Накрая в Сейнт Луис на 29 септември в специална стая в Еверет Хаус Сатанта и Голямото дърво празнуваха заедно със Самотния вълк, който беше измислил всичко това, временната си свобода. Комисарят Алвърд описа срещата им като „много впечатляващ и трогателен случай“, но той явно не схвана, че вождовете на кайовите успяха да свършат важна работа. Преди връщането на Сатанта и Голямото дърво в затвора Самотния вълк знаеше точно какво трябва да прави по време на мисията си във Вашингтон.

Едновременно с кайовите във Вашингтон пристигнаха и няколко други индиански делегации — някои второстепенни апачески вождове, една група арапахи и няколко команчи. Команчите куахади, които бяха основната сила на племето, не искаха да изпращат никого. Десет мечки представляваше клона ямпарика, а Тосави — пенатеките.

Държавните служители във Вашингтон подготвиха за индианците такава програма: голяма разходка, демонстрация на военната мощ на правителството, неделна проповед с преводачи, осигурени от методистката църква, и прием при Великия баща Юлисис Грант в Източната зала на Белия дом. След като размениха цветисти речи, изпълнени с обичайните ласкателства, комисарят по индианските въпроси Франсис Уокър уреди среща с кайовите и команчите. Той им даде изненадващ ултиматум: „Първо, кайовите и команчите, представени тук, трябва до 15 декември да установят лагера си най-много на десет мили от форт Сил и агенцията. В лагера трябва да са всички вождове, водачи, воини и семействата в пълен състав. Те трябва да останат там до пролетта, без да създават никакви неприятности, а след това не бива да напускат мястото без съгласието на своя агент.“

По-нататък той каза, че команчите куахади и другите отряди, които са отказали да изпратят представители във Вашингтон, скоро ще разберат, че войските на съединените щати са получили нареждане да започнат бойни действия срещу тях. Освен това всички индианци, които не стануват на десет мили от форт Сил към 15 декември, ще бъдат смятани за врагове на правителството на Съединените щати и войниците ще ги убиват, където ги срещнат.

Десет мечки и Тосави отговориха, че техните команчи ще направят това, което Великия баща иска от тях, но Самотния вълк изрази съмнение, че ще може да накара всички кайови да изпълнят подобна заповед. Сатанта и Голямото дърво, обясни той, са бойните вождове на племето и докато тексасците ги държат в затвора, много от младите воини ще водят война. Мир може да се постигне само ако Сатанта и Голямото дърво бъдат освободени и се върнат в резерват, където ще могат да възпират младежите от набези в Тексас.

Това условие, естествено, бе измислено по време на „много впечатляващия и трогателен случай“ — срещата на кайовските вождове в Сейнт Луис. Ходовете на Самотния вълк бяха достойни за опитен дипломат. Комисарят Уокър нямаше власт да разпореди на губернатора на Тексас да освободи Сатанта и Голямото дърво, но накрая той трябваше да обещае свобода на вождовете, за да се съгласи Самотния вълк да подпише неговия ултиматум. Освен това Самотния вълк постави срок за освобождаването — не по-късно от края на идната Луна на цветните пъпки и началото на Луната на листата или към края на март 1873 г.

Един от резултатите от посещението във Вашингтон бе пълното откъсване на Десет мечки от команчите. Докато Самотния вълк се върна в резервата като герой, Десет мечки бе направо забравен. Болен и изтощен, старият поет на прериите се предаде и умря на 23 ноември 1872 г.

— Освен сина му — казва директорът на училището в агенцията Томас Бати — всичките му хора го изоставиха.

Междувременно, както комисарят Уокър предупреди, армията започна да издирва свободните команчи куахади по Ляно Естакадо. От форт Ричардсън Четвърти кавалерийски полк обикаляше по горните разклонения на река Ред Ривър. Тези кавалеристи командуваше Рендъл Макензи — жилав, раздразнителен Орлов вожд с бакенбарди. Команчите го наричаха Мангохеуте, Трите пръста (бе загубил показалеца си през Гражданската война). На 29 септември край река Маклилънс Крийк разузнавачите на Трите пръста откриха голямото команческо село на Мечока. Индианците бяха заети със сушене на месо за зимата. Като атакуваха в галоп, войниците превзеха селото, убиха двадесет и трима команчи, плениха 120 жени и деца и почти цялото стадо — повече от хиляда мустанга. След като изгори 262 вигвама, Макензи се върна надолу по течението и спря на нощен бивак. Междувременно стотици воини, които се бяха оттеглили при атаката, отидоха в съседно команческо село. С взети назаем мускети и нови подкрепления те извършиха внезапно пищно нападение срещу кавалеристите.

„Ние си взехме всички коне, а също и някои от войнишките“ — казва впоследствие един от воините. Но те не успяха да спасят пленените жени и деца и след като Макензи ги отведе във форт Сил, Мечока и някои други куахади се явиха в резервата, за да бъдат заедно със семействата си. Главната сила на куахадите обаче все се бродеше свободно с бизоните, продължаваше да набира подкрепления от другите югозападни племена и под ръководството на един двадесет и седем годишен метис, Куана Паркър, беше по-безпощадна от всякога.

Погребете сърцето ми в Ундид Ний - img_1-35

С първите признаци на пролетта през 1873 г. кайовите започнаха да се подготвят за голямо тържество по повод завръщането на Сатанта и Голямото дърво. През цялата зима Плешивата глава Татъм използува цялото си влияние, за да попречи на освобождаването на вождовете, но комисарят по индианските въпроси успя да се наложи. Татъм подаде оставка и Джеймс Хауърт го смени. Луната на цветните пъпки премина и Луната на листата настъпи и тогава Самотния вълк започна да призовава на война с тексасците, ако те откажат да освободят вождовете. Ритащата птица помоли воините да бъдат търпеливи — губернаторът на Тексас имал проблеми с мразещите индианците заселници. Накрая, през Луната, когато рогата на елените падат (август), държавни служители от Вашингтон уредиха Сатанта и Голямото дърво да бъдат прехвърлени във форт Сил като затворници. Малко по-късно самият губернатор на Тексас се върна от голям съвет.

64
Перейти на страницу:
Мир литературы

Жанры

Фантастика и фэнтези

Детективы и триллеры

Проза

Любовные романы

Приключения

Детские

Поэзия и драматургия

Старинная литература

Научно-образовательная

Компьютеры и интернет

Справочная литература

Документальная литература

Религия и духовность

Юмор

Дом и семья

Деловая литература

Жанр не определен

Техника

Прочее

Драматургия

Фольклор

Военное дело