Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди - Страница 57

Преди изгрев-слънце на 17 януари те чуха тръбите на войниците да ехтят по забулените в мъгла Лава Бедс. Скоро след това гаубиците оповестиха началото на атаката на сините куртки. Модоките бяха готови за бой. Маскирани с пелинови храсти, те влизаха в пукнатините, изскачаха от тях и прострелваха войниците от първата атакуваща редица.

Към обяд нападателите се бяха разпръснали на повече от една миля разстояние, а връзката между тях бе нарушена поради мъглата и терена. Без да се показват, воините модоки се движеха напред-назад по фронтовата линия и създаваха впечатление, че са повече. Когато една рота войници се приближи до твърдината, огънят на модоките се съсредоточи върху тях, като и жените се присъединиха към стрелбата на воините. Към края на деня Джак и Мъжа на Елън оглавиха една контраатака, войниците отстъпиха и изоставиха своите убити на бойното поле.

Точно преди залез-слънце мъглата се вдигна и модоките видяха как войниците се оттеглят към лагера си на височината. Воините излязоха навън, където лежаха убитите сини куртки, и събраха девет карабини и шест патрондаша. По-надалеч имаше още муниции и малко армейски дажби, които бягащите войници бяха захвърлили.

Когато падна мрак, модоките запалиха голям огън и запразнуваха. Никой не бе убит в сражението и никой не бе ранен сериозно. Те бяха пленили достатъчно карабини и муниции, за да се бият още един ден. На следващата сутрин модоките очакваха войниците, но дойдоха само неколцина от тях с бяло знаме. Желанието им бе да отнесат своите убити. Преди да свърши денят, всички войници бяха напуснали височините.

Като смяташе, че сините куртки ще се върнат, Капитан Джак изпрати разузнавачи надалеч, за да ги наблюдават. Но дните минаваха, а войниците оставаха далеч. („Ние се бихме с индианците сред Лава Бедс до тяхната твърдина — докладва командирът на атакуващата част, — която е в центъра на скалисти цепнатини, пещери, пукнатини клисури и ровове на разстояние от мили… Хиляда души ще са необходими, за да ги измъкнем от почти непревземаемата им позиция. Трябва да го направим внимателно, с използуване на батареи мортири53 без ограничение… Моля изпратете ми триста пехотинци при първа възможност!“)

На 28 февруари братовчедката на Капитан Джак Уинема дойде в Лава Бедс. Тя беше омъжена за един бял на име Франк Ридъл, който я придружаваше сега с още трима бели. Тези мъже бяха приятелски настроени към модоките от времето, когато индианците посещаваха свободно Ирека. Уккема беше жизнерадостна, енергична млада жена с кръгло лице, която сега се наричаше Тоби Ридъл.

Тя бе възприела обичаите на съпруга си, но Джак й имаше доверие. Тя му каза, че е чула белите мъже да разговарят с него и че те имат намерение да прекарат нощта в твърдината, за да докажат приятелството си. Джак отговори, че те са добре дошли и че няма да им се случи нищо лошо.

На последвалия съвет белите мъже обясниха, че Великия баща във Вашингтон е изпратил няколко комисари, които искат да преговарят за мир. Великия баща се надява да предотврати войната с модоките и иска те да отидат и да разговарят с комисарите, за да намерят път към мира. Комисарите чакат в ранчото на Феърчайлд, недалеч от Лава Бедс.

Когато модоките повдигнаха въпроса за съдбата на групата на Куката Джим във връзка с убийството на заселниците от Орегон, отговориха им, че ако се предадат като военнопленници, те няма да бъдат съдени съгласно законите на Орегон. Вместо това ще бъдат отведени далеч и затворени в резерват в някое от топлите места — Индианската територия или Аризона.

„Върнете се и кажете на комисарите — отговори Джак, — че аз горещо искам да се срещна с тях на съвет, за да разбера какво ще предложат на мен и на народа ми. Кажете им да дойдат да ме видят или да изпратят за мен. Ще отида да се срещна с тях, ако ме защитават от враговете ми, докато участвувам в тези съвети за мир.“

На сутринта посетителите си заминаха, а Уинема обеща, че ще уведоми Джак, когато времето и мястото на съвета бъдат определени. Същия този ден Куката Джим и последователите му се измъкнаха, отидоха в ранчото на Феърчайлд, издириха комисарите и заявиха, че искат да се предадат като военнопленници.

Членовете на мирната комисия бяха Алфред Мийчъм, който в миналото бе агент на модоките в Орегон, Елизар Томас — калифорнийски духовник, и Л. Дайър — заместник-агент на резервата Кламат. Дейността им контролираше командирът на войските, събрани пред Лава Бедс, генерал Едуард Кенби — същият Кенби, който като Орлов вожд се би и сключи мир с навахите на Мануелито в Ню Мексико дванадесет години преди това (виж глава втора).

Когато модоките на Куката Джим се явиха в щаба на Кенби с изненадващото съобщение, че се предават, генералът така се зарадва, че изпрати една прибързана телеграма до Великия воин Шърман във Вашингтон, с която го осведомяваше, че войната с модоките е завършила и поиска инструкции кога и къде да превози своите военнопленници.

От вълнение Кенби забрави да арестува Куката Джим и последователите му. Модоките се разхождаха из военния лагер, за да погледат отблизо войниците, които сега трябваше да ги защитават от гражданите на Орегон. По време на обиколките си те случайно срещнаха един гражданин на Орегон, който ги позна и ги заплаши, че ще ги арестува за убийството на белите заселници край река Лост. Човекът им каза, че губернаторът на Орегон иска кръвта им и щом попаднат в ръцете му, органите на правосъдието ще ги обесят.

При първия удобен случай Куката Джим и групата му се метнаха на конете си и препуснаха колкото може по-бързо обратно към Лава Бедс. Те предупредиха Капитан Джак да не отива в ранчото на Феърчайлд да се среща с комисарите. Предложението за съвет е капан — там ще заловят модоките и ще ги изпратят в Орегон, за да ги обесят.

През следващите няколко дни, докато Увиема и Франк Ридъл идваха и си отиваха с послания, подозренията на хората на Куката Джим се потвърдиха. Що се отнасяше лично до тях. Политическият натиск от Орегон принуди генерал Кенби и комисарите да оттеглят предложението си за амнистия на групата на Куката Джим. Капитан Джак и останалите модоки. Обаче бяха свободни да отидат и да се предадат с гаранция за закрила.

Капитан Джак бе поставен пред класическа дилема. Ако изоставеше хората на Куката Джим, щеше да спаси своите. Но Куката Джим бе дошъл при него за закрила в качеството му на вожд на модоките.

На 6 март, с помощта на сестра си Мери, Джим написа писмо до комисарите и тя го предаде в ранчото на Феърчайлд. „Нека всичко бъде изтрито, измито и да няма повече кръв — писа той. — Сърцето ми е неспокойно за тези убийци. Аз имам само няколко мъже и не виждам как мога да ги предам. Ще предадат ли белите техните хора, които убиха моите, докато спяха? Аз никога не поисках хората, които убиха моите хора… Разбирамкак мога да предам коня си да бъде обесен, но не мога да разбера как ще предам хората си, за да ги обесят. Аз мога да предам да обесят коня ми и няма да плача за него, но ако предам хората си ще плача за тях.“

Кенби и комисарите обаче все още искаха да се срещнат с Капитан Джак и да го убедят, че за народа му войната е по-голямо зло от предаването на убийци и макар че Великия воин Шърман съветваше Кенби да използува войниците си срещу модоките, „за да не им търсим друг резерват освен гробовете в избраните от тях Лава Бедс“, генералът продължаваше да проявява търпение.

На 21 март Капитан Джак и Белязания Чарли видяха Кенби с малобройна кавалерийска охрана да тича надолу по височината, която се извисяваше над твърдината им. Джак не знаеше как да реагира на този дързък ход. Той разположи воините си между скали и се загледа в самотната фигура, която се отдели от охраната и се приближи. Мъжът бе военен лекар и носеше предложение за неофициална среща между капитан Джак и генерал Кенби. След няколко минути те вече разговаряха. Кенби увери Джак, че ако изведе хората си от Лава Бедс, към тях ще се отнесат добре и ще им дадат храна, дрехи и много подаръци. В отговор Джак запита Кенби защо не е донесъл някои от тези неща със себе си, след като има толкова много да дава на модоките.