Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II) - Вазов Иван Минчев - Страница 6

• Предыдущая
• 6/20
• Следующая

Кир Тодор. Как добре ще стои короната на царица връз твоята глава, прелестна, Диано!

Зоя. Да, короната на царица! Само тая мечта поддържа духа ми. Видиш ли там Царвец с ония бели палати? Искам от там да гледам под краката си тоя омразен народ, макар че да достигна до там, би трябвало да прегазя река с кръв; нищо — тя ще бъде българска кръв. (Чуват се отвън викове. Зоя и Кир Тодор отиват до бухарията и гледат наляво.)

Кир Тодор. Асен се изкачи на ливадата. Отива в „Св. Троица“. Хорото спря. Народът със свалени шапки радостно го поздравява, ликува. (Сочи си свирепо юмрука наляво.) Скоро ще плаче! (Идат насам.)

Зоя. Кои бяха тия трима непознати велможи в свитата на Асеня?

Кир Тодор. Управителите на Одрин, Драч и Белград… (Гневно.) Одрин, Драч, Блеград! Империята му! А аз? А моята? (Тупа се в гърдите.) Тука, тука е: омразата ми — ето империята ми сега. (Гледа пак навън.) О, страшно ще си отмъстя, Асене, и за Клокотница, и за отровата на унижението, що пих тука, и за милостта ти. И аз я използувах, за да те погубя. Когато един тигър види клетката си полуотворена, той изскача и бяга в горите. Аз, преди да избягам, ще разкъсам звероукротителя си. (Приказвайки ниско със Зоя, излизат полека отдясно.)

Ирина и горните.

Ирина (влиза отляво, отива при бухарията, гледа към града и пее).

Кир Тодор и Зоя поглеждат отдясно сърдито.

Зоя. Ирино! (Ирина се извръща смутено.)

Кир Тодор. Ирино! Ти пееш Бориславовата песен? Как не те е срам? Това е недстойно за една гъркиня, а още повече — за дъщеря ми. Борислав е наш враг и трябва да го мразиш, както и аз го мразя.

Ирина. Той бе нащ враг на бойното поле.

Зоя. Ирино, ти забравяш коя си.

Кир Тодор. Ти вече престана да мразиш, от когато си в двореца. Въздухът на Царевец повлия разслабително върху духа ти. Би казал човек, че в жилите ти не тече гръцка кръв; ти изглеждаш напълно щастлива, че си опашка на Анна…

Ирина (живо). Но тя отива!

Кир Тодор. Тя отива да бъде неаполитанска кралица, тая незаконна дъщеря на Асеня, родена от една бедна руска болярка, а ти, потомка на императори, лудуваш за тогова, блазни те честта да вземеш един главорез дивак.

Ирина. Един велик воевода! (Излиза.)

Кир Тодор (по нея сърдито). Ти ще бъдеш жена на цар или — калугерица. Само слугиня не можеш да останеш в търновския палат. (Към Зоя.) Иде ми да се питам, моя дъщеря ли е тя? (Влиза Гавраил.)

Горните и Гавраил.

Гавраил (на кир Тодора). Ти си ме викал?

Кир Тодор. Имаме писмо от Ватаци.

Гавраил. Казвай, що пише?

Кир Тодор. Отговаря на моето. Императорът приема условията ни. Обещава се да изпрати веднага по твое поискване една петнайсетхилядна войска, щом Асен бъде… отстранен. В замяна на това иска не само Одрин, Анхиало, Месемврия, които му предложихме, а и родопските крепости.

Гавраил (въси се). Сиреч деспот Славовото княжество? Много иска.

Кир Тодор. Давай, давай, не се търгувай.

Зоя. Давай, Гавраиле!

Гавраил (гневно). Давай, давай! Вам, гърци, лесно това! Но аз съм българин!… (Мисли.) Няма какво, ще отстъпя и родопските крепости.

Кир Тодор. Българската корона струва повече от няколко глупави къса земя.

Гавраил (мръщи се). Но народът?…

Кир Тодор. Народът що е? Сган безсмислена. Видиш ли го? Той играе там на поляната, а утре ще оре. И при Иван Асеня, и при Гавраила все ще оре и ще вика: „Да живей царят!“. Това стадо, който му стане овчар, по него блее, той го стриже.

Гавраил. Решено. Напиши писмото на Ватаци. (Гневно.) С помощта на измяната на чужденците Асен грабна престола на брат ми — пак чрез тях ще му го отнемат. Той мисли, че съм се променил. Че съм забравил, че ме е купил!…

Зоя (злъчно). Велик логотет! Слуга, облечен в свила! Короната, короната, Асене!

Кир Тодор. Какви новини от Борислава?

Гавраил (мрачно). Все е в кулата си.

Кир Тодор. Все там?

Гавраил. Известих му по околен път, че е утре е денят, в който изпращат Тамара за Цариград.

Кир Тодор. Е, той?

Гавраил. Казал: „Добър й час!“. Готвел се да иде на лов и отишъл.

Кир Тодор. Мухльо! Аз го мислех плътояден орел, а той излезе пуяк. Отишъл на лов? Когато люовницата му откарват? Помирил се тъй лесно? Ех, княже, гърците другояче любят… Вие, българите, има студена кръв като рибите… (Мисли малко.) А аз бях готов да се закъла в престола си, че тоя демон ще причака с дружина Тамара, ще мине през труповете на войниците, които я придружават, ще я грабне и бяга с нея.

Гавраил. Там беше и моята надежда.

Зоя. А аз още я не губя.

Гавраил. Защо?

Зоя. Тамара все пъшкаше. Днес е спокойна, даже дойде на сбора. Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. (Ниско.) Аз ще следя. (Тръгва.)

Гавраил (към кир Тодора). Едно ме радва само, че спечелих и Фуркаса.

Кир Тодор. Да, каза ми Зоица.

Гавраил. Асен сляпо му се доверява. Но тия кумански наемници служат само за лична корист. Който им плати повече, нему са верни. Безпокои ме и другият, Контофре. Вчера са се записали на Асенева служба нови рицари и фрнки. С тия латинци лесно ще се разправим. Но тоя Борислав? Той остая при Асеня. Той е един лев, изправен при подножието на трона: тоя лев трябва да се махне оттам.

Зоя (повръща се). Да се махне или премахне. (Излиза.)

Гавраил (мисли). Зоица има право. Една стрела отневиделица, мечът в ръката на един решителен нехранимайко в тъмнината — и отървани сме. Пътят за търновския престол често е бил окървяван. Нека Борислав бъде първата жертва, на трупа, на която ще стъпя, за да се кача на стъпалата му.

Кир Тодор. Убийство не трябва още. То прави шум, подига подозрения. (Мисли.) Борислав, жив, може да ни бъде по-полезен.

Гавраил. Как?

Кир Тодор. Да го спречелим на наша страна.

Гавраил. Това е немислимо.

Кир Тодор. Да се помъчим.

Гавраил. Това е невъзможно! Борислав е предан като вярно псе на Асеня. Макар и сърдит, той ще бъде с него, а не с нас.

Кир Тодор. Няма невъзможно нещо във вашата България за умен човек. Страстта е страшна сила, била тя за жена, за злато или за корона. Който умее да използува тоя лост, може всичко да постигне, може агнето да прервърне в тигър, а ангела на демон. Борислав предан? Фуркас не беше ли предан? Сега е наш. Едно време Калоян имаше един предан воевода — Манастрас, и тоя предан воевода заби меча си в гърдите му. Иванко не беше ли най-предан на стари Асеня? Уби го! Ти не беше ли предан на Иван Асеня? Копаеш му сега гроб… и имаш право на това. Болярин Радомир също измени на брата ти. И Борислав е замесен от същото тесто, от каквото и другите. Ако той стоически понася загубата на Тамара, яростта все ще пламти глухо в гърдите му против Асеня. Да се помъчим да използуваме тая ярост. Но иди лично поговори с пратеника на Ватаци, преди да тръгне. Аз ще поговоря с Ирина. (Тръгват надясно.)

• Предыдущая
• 6/20
• Следующая