Приключенията на Незнайко - Носов Николай Николаевич - Страница 42

• Предыдущая
• 42/88
• Следующая

— Слънчевият ли? Не, близко е вече.

— А защо се нарича Слънчев? Да не би къщите му да са от слънце?

— Не — засмя се шофьорът. — Нарекли са го Слънчев, защото времето там е винаги хубаво и винаги грее слънце.

— Нима никога няма облаци? — учуди се Незнайко.

— Защо да няма? Има — отговори шофьорът. — Но нашите учени измислиха един прашец; щом се появят облаци, наръсват ги с този прашец и те начаса изчезват. Всичко е химия, братко!

— Че как ръсят облаците с прашец?

— Ами вдигат се със самолет и ги ръсят.

— Но без облаци няма да има и дъжд — каза Карфичка.

— За дъжд пък има друг прашец — отговори шофьорът. — Поръсят малко от този прашец и веднага завалява дъжд. Само че ние предизвикваме дъжд там, където трябва — в парковете, в зеленчуковите градини. И в града правим дъжд, само че не денем; а нощем, за да не пречи никому. А когато трябва да се полеят цветята по улиците, поливаме ги просто е маркуч.

— Както изглежда, в Слънчевия град живеят умни дребосъчета — каза Незнайко.

— О, в Слънчевия град всички са толкова умни, че просто умът ще ти се вземе!

— И вие ли живеете в Слънчевия град? — запита Карфичка.

— Да, и аз — каза шофьорът.

Като отговори така, той се замисли над думите си. След като помисли както трябва, разбра, че хвалейки жителите на Слънчевия град, е разхвалил заедно с тях и себе си. Смути се от самохвалството си, почервеня като репичка и каза, за да скрие забъркването си:

— Е, хайде, време е да тръгвам. Довиждане! — И като натисна педала, бързо се понесе напред.

— Може да е добро дребосъче, а може и да е просто самохвалко — каза Незнайко. — Не е май за вярване това, дето ни го приказваше за прашеца.

Карфичка каза:

— Накрая той почервеня, а това значи, че все още има съвест. А щом има съвест, всичко може да; се поправи.

Пътят пак тръгна нагоре и когато стръмнината свърши, пред очите на пътниците се откри картина, каквато никой от тях не беше виждал дотогава. Човек би помислил, че някакъв великан се е вмъкнал в текстилна фабрика и е разстлал по земята хиляди топове пъстри платове. Най-далечните хълмове бяха покрити сякаш с ивици басма на ситни точици: черни, бели, жълти, зелени, червени. По-наблизко бяха опънати ивици басма на калки. Ивиците се опираха плътно една до друга, така че закриваха цялата земя. Още по-близо до шосето земята беше покрита с големи разноцветни кръгове. Особено ярко изпъкваха жълтите и червени кръгове, които просто грееха сред зелените нивя.

— Сякаш някой нарочно е разчертал земята с пергел и после я е боядисал — каза Карфичка.

— Кому е потрябвало да разчертава земята с пергел? — отвърна Незнайко. — Ще идем дотам и ще видим.

Колкото по-ниско се спускаше колата, толкова по-неясно се виждаха кръговете, а после изчезнаха съвсем. Пътят, по който фучеше автомобилът, стана равен като горска алея. От двете му страни се простираха макови насаждения. Струваше ти се, че вървиш през гора, само че вместо дънери тук се издигаха дълги зелени стъбла, а на върха им горяха на слънцето червените цветове на мака. После колата мина през насаждения от моркови, ягоди, жълти глухарчета. И пак се заредиха макови насаждения.

— Тук живеят сигурно макоядци — каза Шаренкия.

— Сега пък тия макоядци какви са? — попита Незнайко.

— Че такива, които обичат мак. Сигурно те са посадили всичко това. И мака, и морковите.

— Кой ще вземе да сади толкова много? Цял живот не можеш го изяде.

Скоро леката кола излезе из маковите градини и нашите пътешественици видяха наблизо до пътя една чудновата машина, която приличаше и на механична снегочистачка, и на трактор. Тази снегочистачка се въртеше бавно в кръг и косеше трева. Незнайко спря автомобила, за да я погледа как работи.

Нашите пътешественици се приближиха и видяха, че в предната част на машината се намира един механизъм, подобен на машинка за стригане на коси. Тази машинка безспирно стрижеше тревата, която тутакси отиваше под един нож. Ножът пък безспирно кълцаше тревата на ситно, след което тя падаше върху една движеща се лента, изкачваше се нагоре и влизаше между два зъбчати барабана, които я завъртяваха бързо, сякаш я сдъвкваха със зъби. Така сдъвканата трева изчезваше във вътрешността на механизма.

Машината оставяше зад себе си разорана земя — можеше да се предположи, че вътре в механизма се намира и плуг, който не се вижда отвън. Отзад на машината бяха прикрепени механични гребла, които дробяха изораната пръст като с брана. Отстрани на машината пишеше: „Пергелина“.

Най-чудното от всичко бе това, че никой не управляваше тази машина. Мястото зад кормилото беше празно. Незнайко и неговите другари внимателно огледаха машината от всички страни, но не откриха никакви следи от живо същество.

— Ама че работа! — каза Шаренкия.

Той беше готов да се учуди, но навреме се сепна и замълча.

Карфичка, която не се интересуваше твърде от машини, каза, че е време да продължат пътя си. Но Незнайко искаше на всяка цена да разбере каква е работата. Той се вгледа по-внимателно и забеляза, че сред ливадата се издига един стълб, около който бе намотано метално въже. Краят на това въже беше прикрепен за машината отстрани, така че тя се движеше в кръг като вързана. Въжето се размотаваше и удължаваше все повече и машината описваше все по-широки кръгове.

— А, ето каква била работата! — зарадва се Незнайко. — Я да видим какво ще стане, когато се размотае цялото въже.

Машината не ги застави да чакат дълго. Тя описа последния си и най-широк кръг, самичка спря и затръби:

„Ту-у! Ту-у! Ту-у!“

Далеч нейде се разнесе изсвирване, сякаш в отговор на тези сигнали. Машината престана да тръби. След минута се чу пукотевица и нашите пътешественици видяха едно дребосъче, което караше някакъв смешен гъсеничен мотоциклет. Дребосъчето скочи от мотоциклета, поздрави приветливо пътешествениците и запита:

— Сигурно се интересувате от работата на Пергелина?

— Какво е това, сенокосачка ли? — запита Незнайко.

— Не, това е така нареченият универсален кръгов, самоходен комбайн — каза дребосъчето. — Този комбайн коси тревата, после разорава земята с плуг, посява зърната с помощта на механична сеялка, която се намира вътре в него, и най-после бранува. Но това не е всичко. Сигурно сте забелязали, че окосената трева влиза вътре в комбайна. Там тя се раздробява, стрива се, смесва се с химически тор и веднага се зарива в земята, така че се образува тъй нареченият комбиниран тор, който е много полезен за растенията. Заедно с тора при оранта в земята се внася и вещество за подхранване, което ускорява поникването на растенията. Ето защо ние успяваме да приберем по две-три и дори четири реколти за едно лято. Забравих да ви кажа, че в предната част на машината, тъкмо зад косачката, има, прахосмукачка. Предназначението й е да всмуква семената на бурените, които може да се намират в праха по земята. Семената на бурените се смилат в една мелничка и също служат за тор. Смлени, те не могат да поникнат и затова не са опасни за посевите. Така че комбайнът не само жъне, сее и бранува. Освен това той тори земята, подхранва я и се бори с бурените. Затуй са го нарекли универсален.

— А защо машината е вързана за този стълб? — запита Незнайко.

— За да може да работи без машинист — каза дребосъчето. — Металното въже, което я привързва към стълба, е прикрепено и към кормилото. В зависимост от опъването на въжето кормилото заема едно или друго положение и машината прави по-широки или по-тесни кръгове. Щом металното въже се размотае докрай, машината автоматично спира и почва да дава сигнали. А като чуе сигналите, машинистът отива при комбайна и го откарва на друго работно място.

• Предыдущая
• 42/88
• Следующая